Прегазеният в Катуница Петьо: Телесните травми заздравяват, но тези вътре- не!

Година по-късно най-тежко пострадалият от „валяците“ пред хасиендата на Рашкови е първокурсник в ПУ

Петьо днес, година след събитията в КатуницаГодината след събитията в Катуница изтича. Календарът се върти, за едни бързо, за други бавно. За трети винаги е спрял на онзи 23 септември, 2011-а, когато ромски хуни в селото прегазиха Ангел Петров, а в последствие от сърдечен удар почина и малкият Павел. На медиите някак вече не им е интересно огнището на може би най- горещото място в тези 12 месеца, което бе на път да предизвика гражданска война. Заради дългогодишното дерибейство на един мъж, кръстил сам себе си Негово ромско величество, на чиято сметка Катуница е записала два млади живота. И много вечни душевни травми. Като тази на Петър Георгиев- най-тежко раненото момче от „валяците“ в Катуница, които панически преминаха през през купа от хора пред сараите на Рашкови. Част от които, между впрочем, днес са сравнени със земята, като закъсняла реакция за дългогодишната липса на правосъдие и справедливост.

Петьо миналия октомври, малко след като излезе от болницаПетьо се оказа под гумите на циганите, които бягаха от гнева на хората от селото след убийството на Ангел. И които блъснаха дори трима униформени полицаи, достъпът до които е някак невъзможен. Под тепето проследи през годината как Петър се възстановяваше от физическата травма. Днес той изглежда като Херкулес. Много здрав. Но тревожен, малко тъжен и доста по-мъдър от преди година. Травмата на тазобедрената става? Ужким се възстанових, но онзи ден играх волейбол в Катуница и пак ме заболя. Не знам, сигурно дълго ще я нося. Но не като раната вътре- загубата на момчетата, душевната болка май няма да я излекувам, уточнява Петьо.

Цяла Катуница сваля шапка на волята и куража му. Брутално потрошен от извергите, които минаха през него, още едва стъпил на крака от болничното легло, младокът тръгна да тренира. Фитнес всеки ден, упражнения. Още на третия месец той смени патериците с бастун. А него хвърли в началото на пролетта. Намести крака си, оправи раните по главата и цялото си тяло. С изключение на завинаги изкълченото му рамо, от което и до днес стърчи една мъртва кост. Този 23 септември, 2011-а, ме промени завинаги. След него започнах да обръщам внимание на други детайли от живота, обобщава Петър.

Въпреки дългото си лечение и обяснимите образователни пропуски, той наваксва в училище и сега започва студентския си живот в
Петьо се възстановява през януариПловдив. Приет е редовно Информатика в ПУ, специалността, която винаги е искал. Радвам се, защото имам голямо желание за развитие в тази област. Но днес се чувствам особено празен. Тормози ме липсата на Ангел, който година по-късно дори ми липсва повече, казва замислено момчето. И добавя с питане как така в живота винаги се случва хубавите и качествени хора да си отиват твърде млади. Защо съдбата реши да вземе точно Ангел и Павел?, тормози се студентът в ПУ и не намира отговор.
Петьо търси справедливост в съда